04-13.05.2021.
Както вече се разбрахме Малдивите са истинско Райско кътче на Земята. И както отбелязах в първата история да дойдеш тук и да не снимаш с дрона си е истинско кощунство! Ето защо си струват кореспонденциите с регулаторните органи, изваждането на всички видове разрешителни и дори споровете на място с част от персонала и охраната. Когато брат ми ме убеждаваше да си взема дрон ми изтъкна основната теза – погледът отгоре е съвсем различно нещо! И беше абсолютно прав. А пък на място като Малдивите погледът отгоре е още един наситен цвят в палитрата от незабравими картини и усещания. Дори самото преживяване да си лежиш на плажа, а птичката отгоре да заснема водата, вилите, бреговата ивица и палмите е незаменимо. Още с идването си на острова проведох разговор с администрацията на хотелския комплекс, представих необходимите документи, но въпреки това ми обясниха, че има някои условия и ограничения, като например, че има две обособени зони в двата края на острова, където може да се лети свободно (далеч от вилите и откритите душ кабини), както и че трябва да се предупреди охраната преди полет. Така ли било? Администрацията ще държи сметка на Чичо Доктор къде и кога може да лети!?! 🙂 Общо взето само времето можеше да ме спъне и един ден за малко да стане тъй, но за това по-късно… Важното тук е да се внимава за следните условия – изключително високата влажност на въздуха, високата температура (която не надвишава фабричния лимит на машинката, но продължителното излагане на нея е опасно за батериите!), поривите на вятъра на моменти и разбира се рязката промяна на налягането и бурите (по време на мусонния сезон!). Другата тема на тази публикация са залезите. Залезите на Малдивите са просто уникални! И като казвам уникални, значи не само удивително красиви, но и несравними един с друг. Всяка вечер имаше ново представление. Първите три вечери им се наслаждавах сам, тичайки по плажа с пълна раница с обективи и статив в ръка (кат‘ малко дете със захарно петле на панаира в Берковица), а след това споделях удоволствието с рускините. И всяка вечер на различна локация. Та, да започнем със ЗАЛЕЗИТЕ. Тъй като си на 3 градуса от Екватора, изгревът е в 6:00 и залезът е също в 6:00. Само че ако на Кончето блесне огнената светлина и докато се натуткаш с настройките и композицията всичко си е*е мамата, тук цялото шоу на залеза трае около час, в който се сменят всички възможни цветове – от златисто жълто и огнено, през наситено червено, до маджента и виолетово.
*
*
*
А ‚синият час‘ си имаше своите собствени очарования.
*
Естествено приказният елемент на залезите се допълваше от наклонените палми, при които изкарах доста време.
*
*
*
Изобщо накъдето и да погледнеш по време на залез си заслужаваше – дали към водните вили, към плажната ивица или просто към хоризонта и необятния океан.
*
*
*
Добре че бяха рускините, та и авторът да има една снимка за спомен.
А меката светлина по залез предразполагаше и към използване на портретния обектив. Добре че бях взел 50-милиметровия, че ако бях с 85-цата, за да снимам в цял ръст трябваше да се дръпна чак до вилите, пък от там можеше да изскочи някоя полякиня. Ако имах и късмета да е като полякините на остров Закинтос, щеше да се получи особено интересно… Но стига толкова залези! Време е да пусна нещо и от ДРОНА. Заради такива места въздушната фотография започва все повече да ми допада и да ме чопли въпроса „За какво по дяволите мъкна торба с обективи, като един квадрокоптер и един телефон са ми напълно достатъчни?“. А за 4k видеото с дрона просто няма какво да кажа – неземно е! Видеото обаче си го запазвам само за мен. Панорамните снимки на острова не бяха лоши. Най-малкото, за да видя точно какво парче земя насред океана притежавам в момента. Абе пират си бех малко и те това е! 🙂
Позволих си някои по-детайлни кадри – на плажа, на басейна, на водните вили.
*
*
*
*
И малко заигравки (или както казва моят редактор – направо ‘зае*авки’) с 360-градусовите панорами.
*
*
Единственият по-комичен момент се получи при опит да направим няколко кинематографски сцени с едната рускиня, въпреки че над съседния остров се беше настанил тъмен облак и изсипваше цялата си ярост върху него. Реших, че имаме няколко минути и се приготвихме – госпожицата влезе навътре във водата, а аз започнах да разгъвам перките, включих дрона, и докато си оправям настройките, някой срещу мен започна да вика. Видях, че това е професионалният фотограф на острова, който срещу съответна сума те водеше из целия остров и запечатваше най-интересните моменти, които впоследствие получаваш на албум. Той беше сгънал своя дрон и упорито ме съветваше да направя същото, посочвайки с ръка зад мен. Обърнах се и какво да видя – облакът се движеше неумолимо към нас, а с него и плътна завеса от дъжд. Имах точно 1 минута, за да прибера всичко в раницата, да я хвърля под първата палма и да измислим какво да правим с рускинята. За щастие тя се оказа голяма авантюристка и нямаше нищо против да поплуваме под дъжда. Кеф! Или „Кайф!“, както звучи на руски… В заключение още веднъж ще подчертая, че цялата бюрократщина около издаването на разрешителни от регулаторните органи си заслужава. Дори и само заради едно тридесетсекундно видео, в което се разхождаш в центъра на лагуната, заобиколен отвсякъде от кристална вода, а дронът кръжи около теб по хеликоидна крива, разкривайки заобикалящия пейзаж – плаж, палми, водни вили, безкраен океан и спускащо се към хоризонта слънце. Представихте ли си го? Аз сега си го въртя на монитора. Така че дерзайте, хора – напред към Малдивите! 😉