23-27.05.2016.
Поредният месец май. Поредните абитуриентски балове. Този път обаче нещата бяха съвсем нагъсто, дори в сравнение с миналогодишния маратон. По средата между две интересни екскурзии – тези в Италия и в Гърция – имах всичко на всичко 2-3 седмици, за да поработя и да поснимам. Две от нещата, които най-много обичам. За съжаление третото – планините – все повече оставаше на заден план. Въпросната седмица около 24-ти май или както аз я наричам ‘баш страстната седмица’ се получи така, че в рамките на 7 дни трябваше да съчетая 2 нощни дежурства, 3 бала, още 3 безсънни нощи по дискотеките и за капак 2-кратен плувен маратон на любимия басейн във Велинград. Все неща, които взети заедно продължаваха да възбуждат хорското любопитство и не спирах да получавам въпроси от сорта ‘На какви стимуланти си бе, човек?’. Но, както вече обещах – всяко нещо с времето си. Един ден ще излезе книгата с мемоарите и тогава всичко ще лъсне наяве… 🙂 Сега да се върнем отново на абитуриентските балове. Тази година нямах друг избор, освен да се съсредоточа само в столицата. Имах желание да повторя някое ходене до Благоевград или Разлог, но затова вече щеше да ми е необходима някоя от недоразработените технологии на Тесла. Казвайки ‘поредните’ не искам да омаловажавам автентичността на всяко поколение. Както винаги на фона на общата простотия и до болка познатите ‘гъзарски’ номера се открояваха и най-хубавите момичета. Отново и отново пред хотелите се редяха лъскави лимузини, ръмжащи спортни джипове с наскачали през прозорците зрелостници и кабриолети с огласящи най-новите чалга хитове колони, надути до краен предел. Как па никой не можа да пусне Wagner или Lamb of God? 😀 Както вече казах – на фона на общата шлака изплуват някои оригинални идеи. Така например там някъде между черните джипове спря един класически зелен УАЗ, от който слезе елегантен младеж с дръжка в ръка. Отиде спокойно до задната врата, сложи непоколебимо дръжката и я завъртя, след което галантно открехна вратата, а отвътре изскочиха цели две булки. Голяма работа! 🙂 Тоя пич просто обра точките. Освен мен успя да впечатли още няколко наблюдатели, които също така търсеха нестандартното. Идентично беше положението и при абитуриентките. Точно според очакванията повечето бяха пищно натруфени, тежко гримирани и с подпухнали очи от маратонския купон през последните дни. Абе нещо като Dimmu Borgir, ама малко по-страшни. Направо си мислех, че ако съм принц ще си взема за дама по-скоро тиквата – хем няма да ме е страх, че сутринта ще се събудя до нещо неочаквано, хем купонът ще продължи и след полунощ. А някои от госпожиците бяха толкова оскъдно облечени, че изпод нескромните цепки на иначе дългите черни рокли се подаваше нагледно почти цялото съдържание на стр.373 от учебника по анатомия за медици (поздрав за колегите АГ!). 😉 А и липсата на бельо при повечето хвърляше допълнително светлина по въпроса колко дълго още ще останат госпожици съответните момичета. Не стига, че напоследък от смартфоните хората съвсем затъпяха, ами сега и не ни оставят нищо на горкото въображение… Та, дори и тук на този фон успях да се ориентирам към няколко по-изискани млади дами – стилни, красиви, лъчезарни, интелигентни, а както се оказа и някои от тях – изключително фотогенични и артистични. Което всъщност не е за подценяване. Защото едва когато застанеш от другата страна на обектива виждаш, че не е толкова лесно. Съвсем не е като при идиотските селфита… И тази година основните участници в баловете бяха добре познати – НПМГ, Първа английска езикова гимназия и Немската езикова гимназия. Всички главни действащи лица да се чувстват поздравени! 😉
*
*
*
*
Все по-скромният фотограф
*
*
*
*
*
*
*
*
*
Част от снимките ще бъдат включени към портфолиото с момичета. 🙂
MARTIN EMILOV's Blog 