26-29.05.2015.
И тази година имах възможност да поснимам хубави абитуриентки. Въпреки прогресивно намаляващото ми свободно време, произтичащо от ангажиментите в болницата. Този път за празничния 24-ти май съдбата ми уреди среща с красивите зрелостнички в Разлог. След невероятната вечер в китното градче в подножието на Пирин развоят на събитията се пренесе на територията на София. По традиция в последната седмица на май столичните улици денонощно се огласяха от нестихващите викове на възпитаниците на десетки гимназии ежедневно. Към този момент все още се подвизавах в Студения град, което ми предлагаше бърз и удобен достъп до всяка една дискотека. Така че продължавах да запазвам кулминацията за тъмната част на денонощието. А що се отнася до начина на празнуване на тукашните абитуриенти – нещата не показваха особена динамика в сравнение с миналата година: обиколките с лъскавите коли, започващи от ранния следобед (като своеобразния тур задължително включва минаване през Студентски град); парадното шествие по жълтите павета; грандиозната цигания пред Александър Невски; и накрая мръсното пищене на гуми, излъчващо се ексцентрично във всички посоки към съответните хотели. Тази година нямаше дъждовни акции и Мис Мокра фланелка, но пък ми направи впечатление друго нещо – първите две вечери беше много студено за сезона (8-9°С привечер), което спомогна да се разбере, че определението ‘кавалер’ за бала е всъщност само фиктивно, защото на много места момичетата трепереха от студ в оскъдните си роклички, докато господата до тях си ръчкаха смартфоните, пушеха демонстративно пури или надигаха бутилки с уиски… Та, да оставим младежите да си се оправят. Ставаше въпрос за абитуриентките. Някои от тях бяха наистина много елегантни – като започнеш от стилните прически и умерения грим и стигнеш до дългите вечерни тоалети. Имаше разбира се и 100%-ови кифли, които дори няма да си правя труда да коментирам… Въпреки обещанието, което си бях дал, да внимавам с червените рокли (защото вече бях натрупал значителна колекция в личния архив) не успях да устоя на изкушението и няколко момичета получиха необходимия кредит. 😀 Останах доста впечатлен от някои абитуриентки, които определено заслужават повече внимание. Най-интересното от деня се обсъждаше всяка вечер на специални симпозиуми на фотографите (в лицето на В.С., И.Й., Т.М. и моята скромна личност) в емблематичната за нас бирария със съответната халба в ръка. 🙂
MARTIN EMILOV's Blog 