01-05.08.2011.
Ден 0
Отдавна планувахме една семейна екскурзия из Родопите. Ето, че дойде и времето за нейното осъществяване. В ранния следобед на последния ден от месец юли напълнихме джипа до горе, запалих и дадох газ по магистрала Хемус. Така бях настъпил, че ми се наложи да тествам ABS-а на входа на София при Долни Богров. Само след няколко минути обаче видях нулевия километър на магистрала Тракия и отново влязох в ритъм. 🙂 За централната емисия новини бяхме при братовчедка ми в Пловдив, където останахме да преспим. Тя се беше подготвила с невероятна лазаня по оригинална италианска рецепта, която и до момента сънувам. Хапнахме по царски и си легнахме рано, защото ни чакаше интензивен ден.
*
Ден 1
Станахме към 07:30 и излязохме от Пловдив. Спряхме за закуска в Асеновград, след което се упътихме към Асеновата крепост. Времето беше доста облачно и мрачно с изгледи за валежи. Единствено брат ми му се радваше, защото ‘придавало повече динамика на снимките’. В 08:30 бяхме на паркинга пред крепостта и видяхме, че работи от 09:00. Това ни позволи да се промъкнем без да плащаме входна такса. В рамките на 15-ина минути разгледахме крепостта и се качихме отгоре, за да направим няколко снимки.
Седнахме се отново в джипа и продължихме към Бачково. Брат ми държеше да се разходим до водопадите на реката, които бяха на около 30’ от манастира. Когато стигнахме горе обаче останахме разочаровани, защото прословутите водопади се оказаха няколко водоскока, от които просто капеха капки (с които човек дори не може да си измие лицето). Върнахме се долу и разгледахме манастира. Вътре ни обясниха, че пейзажните снимки са забранени. Още една греда. По пътя за Смолян до село Югово видяхме една механа (Юговски хан) и се отбихме за обяд. Още си спомням боба със свински джолан, който праснах. 😀 На отбивката имаше табела, сочеща Кръстова гора на 20 и няколко километра и решихме, че си заслужава. Пътят нагоре беше тесен и с доста завои, но пък много живописен. Особено с тези мъгли, които се носеха отвсякъде. По едно време встрани от пътя се откри една малка църква, останала като на остров, заобиколена от стелещи се облачета.
Към 14:00 бяхме на Кръстова гора (1545м). Разгледахме манастирския комплекс, както и параклисите на 12-те Апостоли. Тръгнахме обратно надолу, а картината ставаше все по-интересна.
Следващата ни спирка бяха Чудните мостове. Там вече ни заваля дъжда, който сипеше заплахи още от сутринта. За съжаление не се получи нито една прилична снимка от там. В 18:30 влязохме в най-високия ни зимен курорт – Пампорово (1650м). Пообиколихме малко, спряхме тук-там за някоя снимка и усетихме каква е разликата – беше 10˚С. Времето напредваше и се ориентирахме към Смолян. Малко по-надолу от пътя за момент се видя кулата на връх Снежанка, която се подаде плахо измежду облаците. Към 20:00 пристигнахме в града на Орфей. Бързо намерихме един хотел с гледка към две от Смолянските езера. Вечерта седнахме на масата да опитаме местния специалитет пататник и да съставим плана за следващия ден.
*
Ден 2
Сутринта станахме в 08:00 и закусихме в хотела. Първата цел за деня беше Каньона на водопадите край Смолян. Времето започваше да се оправя и от време на време се показваше слънце. В 09:00 двамата с брат ми бяхме в началото на екопътеката. За щастие имаше достатъчно вода в реката. След 2 малки водопадчета стигнахме и до най-големия от каскадата – величествения Орфей (почти 60м).
Поснимахме малко, полюбувахме се на красотата на падащата вода и продължихме нагоре. Качването встрани от Орфей беше стръмно и на места с дълбоки подкопавания на пътеката. След това трябваше да прекосим реката по един мост, който не изглеждаше особено сигурен, а се намираше почти на ръба до върха на 60-метровия отвес. Минавайки плахо напред си мислех как, ако мосто се скине (както гласи прословутия надпис на въжения мост до Пасарел) ще си направим една невероятна скоростна пързалка. 😀 Все пак преминахме успешно, а веднага след моста ни чакаше следващия красавец – водопада Сърцето. Дъното му наистина имаше форма на сърце.
След още 30’ стигнахме до най-живописното кътче от цялата екопътека. Един вир, пълен с нападали дървени стволове, които създаваха впечатлението за невероятна мистика.
Имахме достатъчно време и решихме да се разходим до края на екопътеката. Минахме по моста, който беше изграден върху едно голямо паднало дърво и укрепен с два по-малки ствола. След още малко изкачване, в последните метри по скали, след 2h се озовахме на финала. Там имаше панорамна площадка, от която се виждаше Смолян. Направихме по няколко снимки и тръгнахме обратно. Събрахме се с нашите и потеглихме към Широка Лъка. На един завой до пътя под едно мостче имаше оформена дървена арфа. Не пропуснах да се снимам с нея в стила на митичния тракийски музикант Орфей.
Малко след това спряхме на една отбивка до пътя, защото бяхме привлечени от мъж на средна възраст, който свиреше умело на гайда, а около него имаше още няколко души, които го бяха наобиколили и се снимаха. Наредихме се и ние за една снимка. Той ни обясни, че е шотландец и е дошъл в България, за да вземе участие в международния фестивал на гайдата в село Гела. В ранния следобед бяхме в Широка Лъка, където ни подхвана дъжда. Секунди преди да започне да се излива като из ведро успях да снимам паметника на гайдаря в центъра.
Изчакахме малко да се извали и поразгледахме набързо центъра. След това се упътихме към Гела – едно от малкото изцяло християнски населени места в района. На връщане от пътя се виждаха поредните мъгли, лутащи се между иглолистните дървета.
Вече наближаваше 18:00 и се отправихме към Девин. Точно преди влизане в града видяхме, че току-що е пуснат новия път към хидровъзела Цанков камък. Баща ми и брат ми проявиха огромно любопитство (от чисто инженерна гледна точка) и решиха да погледнат в какво състояние е новата настилка. Пътят изглеждаше наистина впечатляващо с огромните склонове и насипи. Хвърлихме по един поглед и на най-големия язовир в България, след което се върнахме в Девин. Бързо намерихме една къща за гости и отседнахме там.
*
Ден 3
Станахме към 08:30 и закусихме. След 1h бяхме в началото на Девинската екопътека. Брат ми беше проверил, че има едно водопадче встрани от нея. Направихме съответното отклонение, но останахме разочаровани, защото се виждаха само няколко капки. Върнахме се отново на екопътеката и продължихме нагоре. Тя беше реконструирана наскоро и минаваше през няколко мостчета, пресичащи реката, на места доближавайки се твърде интимно до скалните ръбове.
За около 2h стигнахме до края на пътеката. Горе нямаше нищо интересно и бързо се ориентирахме обратно. В ранния следобед се насочихме към Триградското ждрело, което е и най-популярното. Спирахме на няколко пъти по тесните отбивки, след което влязохме в пропастната пещера Дяволското гърло. В горната част на ждрелото отправихме поглед към една от пещерите.
Спряхме на голямата отбивка под пещерата, за да си вземем два буркана от невероятния ментов мед. След това отскочихме и до Буйновското ждрело, което се оказа далеч по-вълнуващо от Триградското. Влязохме и в Ягодинската пещера. За вечеря се прибрахме отново в Девин, където опитахме от местния специалитет, наречен гюзлеме (моля, ако бъркам местните да ме поправят). На масата решихме да оставим целия следващ ден за минералния басейн.
*
Ден 4, Ден5
Басейнът ни допадна изключително много и се наложи да останем още 2 дни в сърцето на Родопите, където е разположен този живописен град, съчетаващ невероятната минерална вода със свежия планински въздух, носещ се от смесените борово-смърчови гори. 🙂 На шестия ден минахме бърз транзит през язовирите Доспат, Широка поляна и Голям Беглик (които бяхме обиколили обстойно преди две години), за да продължим семейното си приключение с два невероятни дена в подножието на Пирин.