23-25.10.2018.
Ден 4
Четвъртият ден от екскурзията в Египет имахме бонус акция. В 04:30 сутринта трябваше да тръгнем с автобус до комплекса Абу Симбел, който се намира на южния край на Египет, на границата със Судан. Чакаха ни доста километри и 3h път, но пък можехме да си наваксаме спането, а и отделеното време си заслужаваше. Да дойдеш до страната на фараоните и да не видиш най-великолепният храм на най-почитания фараон Рамзес II е все едно да отидеш до Швейцария и да не зърнеш с очите си Матерхорн. Раздадоха ни закуската в сухи пакети и поехме. Последното нещо, което ми направи впечатление, преди да отнеса плувката, беше тенденцията за сгъстяване на военните постове в посока юг и особено към границата. Всичко това беше за гарантиране сигурността на туристите. Малко преди да стигнем групата се разбуди. Тук имаше по-интересни пустинни форми на релефа. Вече бяхме съвсем близо. Слязохме от пътя и завихме на малкото полуостровче, където е издигнат храмът. Или по-точно преместен през 1968г. на 64м по-високо, заради построяването на язовир Насър. Още по-изумително беше, че е поставен по абсолютно същия начин, така че два дни от годината (на 21 октомври и 21 февруари, точно 61 дни преди и 61 дни след зимното слънцестоене) слънчевите лъчи по изгрев да огряват тъкмо трите статуи на Ра (богът на Слънцето), а четвъртата на Птах (богът на Подземното царство) остава на тъмно. За жалост закъсняхме с два дни…
Останахме изумени от прецизността на древните архитекти. Съвременниците им го бяха постигнали с лазери, ама как по дяволите са го направили ония… Иначе самият комплекс е разкошен. От лявата страна (с гръб към водоема) е разположен храмът на Рамзес II, безпогрешно разпознаваем по 4-те масивни статуи на най-почитания Египетски владетел. След едно земетресение обаче горната половина на втората статуя паднала и до ден днешен лежи в основата й. Просто местните са решили да не коригират естествените сили. В краката на всяка статуя стой по-малка такава – на някоя от дъщерите на Великия фараон.
От дясната страна пък е храмът на Нефертари – една истински влиятелна жена. Все пак от 60-те си жени Рамзес II е построил храм (и то почти със същите размери и елементи) именно за нея, само на метри от своя собствен. 60 жени! Абе голям палавник е бил тоя! 🙂 Заговорихме се и за язовира с местния водач М., който беше голям майтапчия и накрая обра овациите на цялата група. Попитах го „Виждал ли си крокодили в Нил?“, а той каза „Допреди известно време имаше точно тук – в горната част на язовира, но вече няма“. „Защо?“ поинтересувах се аз, а той отвърна спокойно и много логично „Ами чанти, обувки, чанти, обувки“, при което всички избухнаха в неистов смях. 😀 Пак ще ме линчуват природозащитниците, да е*а, не стига, че си имам достатъчно проблеми покрай ‚Организацията на ековандалите в България‘, на която все още съм зам.-председател… След беседата ни оставиха 30-ина минути, в които да разгледаме двата храма отвътре. Стигнах до въпросните 4 статуи в дъното на големия, въпреки че имаше доста бутане. Много народ се изсипва тук. Включително две млади испанки, които се снимаха взаимно и с които си разменихме по някой друг кадър. Обстоятелствата много ми напомниха двете рускини в Черна гора. Оказа се, че в следващите дни програмите ни съвпадат и ще се засичаме на още много места. А двете позираха наистина умело пред обектива, доста атрактивни с андалусийските си полички и къдравите си коси. По едно време си помислих, че дори самият Рамзес II ще се надигне от кеф. 🙂 Върнахме се за обяд на кораба, след което се разходихме до язовирната стена над Асуан. Огромно нещо! Самата стена е изградена по пирамидален модел. Видяхме и паметникът на Съветско-Египетската дружба в западния край на стената. Все пак братушките са ударили здраво рамо за строежа.
В ранния следобед дойде време да се настаним по-трайно на кораба и да започне нашият круиз по река Нил. Температурата вече беше 38℃ (мислехме си, че повече няма накъде) и се разположихме около басейна на горната палуба. Известно време се радвах на околния пейзаж – зелената долина на реката с редуващи се кокосови и бананови палми, а от двете страни издигащите се скалисти склонове на пустинята, където нищо не вирееше. Личеше си, че реката продължава да поддържа живота, дори след толкова хилядолетия. Тук-таме някой местен бизнесмен си беше издигнал частна виличка.
Непрекъснато се забелязваха фелуки (ветроходни лодки).
А от време на време минаваше и по някой круизен кораб, карайки те да се чувстваш като герой от роман на Агата Кристи.
След като пощраках малко дойде време да се топна. И дотук с всичко останало – няколко часа във водата. Докато не стана време за залеза, защото както вече поясних залезите тук са внушителни, почти като в саваната.
Към 19:30 стигнахме в Ком Омбо (или както го наричат тук Kom Umbu). Слязохме от кораба и разгледахме двойния религиозен комплекс, посветен на боговете Хор и Собек. Това беше един от двата храма, които посетихме по тъмно, което също си има своя чар. Завърнахме се отново на борда и отплавахме на север по течението на Нил.
*
Ден 5
Малко след изгрев бяхме на пристанището в Едфу. Закусихме и излязохме навън, където вече ни чакаха каретите, които да ни откарат до храма на Хор на западния край на града. Предупредиха ни, че накрая трябва да дадем по някой паунд бакшиш на водачите. А нашият беше голям разбойник. В каретата се качихме с Т.Х., О.К. и К., а той подкара смело, шибайки здраво конете и от време на време надуваше свирката и се смееше като луд. Няма лошо де – и това си е атракция. Остави ни пред входа на храма, където вече беше пълно с карети и люде. „Как ще познаем после нашата?“ попита О.К. „Нашият човек ще сигнализира“ отвърнах бързо. Влязохме и разгледахме храма на Хор.
На вътрешния вход трябваше да чакаме ред за снимка със статуята на големия сокол, тук бяха и двете симпатични испанки от предния ден. Навсякъде беше изобразен прочутият египетски бог с глава на сокол.
На връщане нашият водач подкара каретата и започна да ни ръчка за бакшиш. Нямаше как – трябваше да се бръкнем по 30-40 паунда. Египетски де, не британски. Пред кораба си взехме и бутилирана вода, а наоколо се навъртаха 3-4 годишни хлапета, които освен че си бъркаха в носа, знаеха и как да кажат ‚one dollar, one dollar‘. „Те това се казва маркетинг“ помислих си. Имахме време да разгледаме магазините на втория етаж на кораба. Някои си поръчаха т.нар. картуши, на които е изписано името им, но аз пропуснах този кич. Слязохме на обяд, където на масата ни чакаха О.К., К. и семейството машинни инженери, преподаватели в ТУ. Последва охолно хапване и много майтапи (с доцента направо се разбихме от руски вицове). А следобедът беше посветен отново на басейна. Още повече, че този ден се очакваше живакът да скочи допълнително. Наредихме се около скъпоценната вода и започнахме залозите за температурата. От време на време някой слизаше да поглежда термометъра в ресторанта на долния етаж (на сянка). И не след дълго имахме победител – 40℃! Дори и в Дубай не можахме да докараме толкова. Направо се опържихме. Всичко обаче е поносимо с хубава компания и на такова място. Малко след горещия пик бяхме при шлюзовете на град Есна, където се случи едно от най-интересните неща за цялата екскурзия. Тук се сблъскахме с най-големите майстори на търговията. Получава се един блажен период от около 20-30 минути, докато се изравняват нивата от двете страни на металните прегради, в които корабите няма къде да мърдат, от което се възползват местните предприемачи. Търгът върви по следния начин: стоката (дрехи, покривки, сувенири, кой каквото има и каквото е ушила жената) се мята силно нагоре до горната палуба на кораба, където се оценява от купувача, след което започва тежък пазарлък, докато не се стигне до споразумение, след което парите се увиват в найлонов плик с някаква тежест (със съдействието на корабния персонал) и се хвърлят обратно надолу. Всичко това беше документирано на видеоклип. След доста мъчителен спор успях да изкарам две памучни хавлии с изображение на пирамидите за 10 долара общо. А пазарлъкът започна от 60 долара! Няколко пъти хавлиите се хвърляха нагоре и обратно надолу до едно семейство, кръжащо с лодка до сами корпуса на кораба, докато накрая секунди преди затварянето на шлюза се спазарихме. Екскурзоводът ни беше предупредил, че за местните 1 долар повече може да гарантира вечерята на дадено семейство. В един момент леко ме набра жал, като господинът се примоли за 12 долара, за да има все пак някаква печалба, посочвайки четирите си деца, но аз не помръдвах от 10. Доволни от сделката с Т.Х. се излегнахме на новите си хавлии и продължихме с басейните занимания. Същата вечер пристигнахме в Луксор – столицата на Древен Египет, който днес е модерен и кипящ от живот град. Последната забележителност за деня беше храмът в Луксор, който ни зашемети с безбройните си колонади. Видяхме и началото на ‚Пътят на Сфинкса‘, който представлява двойна поредица от статуи на сфинксове, свързваща двата големи храма – този в Луксор и този в Карнак. За съжаление повечето статуи са разрушени. Теглихме си по една снимка с обелиска (един от малкото запазени в Египет, те нали повечето са заминали като зестра в Рим) и се отправихме за вечеря на борда. Преди това посетихме магазин за папируси в центъра на Луксор, където имаше изобилие от образи, но ние вече си бяхме взели достатъчно красиви от Хургада. Най-хубавото нещо обаче беше продавачката, която изглеждаше досущ като Клеопатра. Изключително красива, а очите й бяха просто пленяващи. Не се закачах много, защото около нея стояха няколко мъже, де да знаеш дали ще си тръгнеш с главата на раменете…
*
Ден 6
Сутринта се пренесохме на западния бряг на Нил, където отвъд рамките на града е разположена Долината на царете. Тук се намират гробниците на почти всички фараони от 18-та до 20-та династия. Както повелява древноегипетската традиция – на изток е животът, а на запад смъртта. Т.е. задгробният живот де, при тях няма смърт. От бариерата нататък прибрах фотоапарата, защото за снимки искаха допълнително заплащане, а пък вътре в самите гробници снимането е забранено (Дали е парадокс ?!?). В комплекса между огромните скали са открити над 60 гробници, от които с билетчето всеки може да посети 3 по избор, а за повече няма и време. Логично пред гробницата на Тутанкамон ставаше най-голямото стълпотворение. „Абе тия хора не са ли чели, че вътре няма нищо и всичко е изнесено в Египетския музей?“ запитах се. Тъй като щяхме да посетим най-ценното съкровище на Египет следващия ден в Кайро, изобщо не се замислих дали да се бутам, ами си харесах други 3 обекта, сред които и гробницата на Рамзес X, която е доста богато изрисувана. Качихме се отново на влакчето и отидохме до съседната по-малка долина, където се намира храмът на Хатшепсут – първата жена фараон.
Тук повечето от групата се отказаха, но ние с О.К. (облечена в изумителна пъстра рокля, подобаваща на следващата жена фараон) стигнахме до най-горната част. Направихме си снимки за спомен и слязохме до пазара в подножието, където имахме 30-ина минути, за да си купим сувенири. Голямо пазарене падна, ама отскубнах една статуетка на Анубис за около 3-4 долара. Екскурзоводът Ф. ни беше предупредил, че местните и особено органите на реда не гледат с добро око на символите на смъртта, но пък аз имах добро оправдание – Анубис е бил покровител и на лекарите, които са балсамирали мумиите. На съвременен език нещо като закрилник на патолозите. Последва спирка при монолитните Колоси на Мемнум, след което и посещение на ‚фабрика за алабастър‘ (според програмата), което не беше точно фабрика, а малко по-голям магазин, на всичкото отгоре с доста надути цени.
Имаше хубави неща, ама пазарлъкът не вървеше добре. Накрая си харесах една алабастрова пирамида, за която до последно се дърпахме и реших, че повече от 120 паунда не давам. На продавача хич не му беше изгодно и се отказа. Бързо обаче размисли и на тръгване почна да ме дърпа, но аз бях непоколебим. „Очевидно не си чул старобългарската поговорка ‚Кога ти искАх ти се дърпА, сега одИ ялова!‘ “ викам си. 🙂 Пичът обаче се оказа упорит – започнахме да се качваме в рейса, а той отдолу подскача до врата и се моли. Някои хора винаги си напъват късмета докрай, все пак трябва да имаш малко усет за реалност и граници… Обядвахме на кораба, след което излязохме за разходка с фелука. Следобедът беше посветен на може би най-впечатляващият (поне за мен) храм – този в Карнак. Най-големият религиозен комплекс в Древен Египет. Успя да ни удиви още с 40-метровата си фасадна стена. „Стената е построена с помощта на пясъчна рампа“ каза М. и всички започнахме да смятаме колко ли ще да е била дълга тая рампа. В крайна сметка стигнахме до консенсус, че и тук са помогнали извънземните.
Имахме достатъчно време, за да разгледаме храма и всички обекти – огромни статуи, още по-високи колони, обелиски, странични входове и какво ли още не.
В една от залите се засякохме с банда костюмари – дипломатическата делегация на някоя от далекоизточните страни (не запомних коя). Дори не подозирахме, че ще се сблъскаме още веднъж и именно заради тях няма да видим светлинното шоу на Пирамидите. Направихме си последни снимки за спомен и отидохме да се сбогуваме с круизния кораб, на който изкарахме три блажени денонощия. Беше време да поемем с влака към Кайро. А влакът се оказа голямо приключение. Шоуто започна още на гарата, където за голямо всеобщо удивление станахме свидетели на привичките на местните египтяни, които изнесоха нескромно представление – хората слизаха и се качваха в движение, през прозорците, с все багажа и семействата си (да се чуди човек защо им е изобщо да спират на машинистите), малчугани и бабички прескачаха по линията току на метри пред движещите се композиции, а на всичкото отгоре от единия до другия перон по въздуха вървеше и търговия на дребни стоки. Тази картинка щеше да ми държи топло чак до посещението в Индия… Настаниха ни в спалния вагон Луксор-Кайро, където беше малко мизерничко (основно за дамите де, мъжете повечето са били в казарма, други пък са били студенти по медицина – не им правеше особено впечатление). За сметка на това ти поднасят вечеря и закуска почти като в Ориент Експрес. Лично аз спах доста добре, ама нали имам опит и в палаткови нощувки под ударите на буря в планината, така че не разчитайте само на моята оценка. Така или иначе на следващия ден ни чакаха Пирамидите – най-голямото очарование на Египет.
MARTIN EMILOV's Blog 