Пролет-Лято 2015
‘Докторска фотосесия’ – какво по дяволите ще рече това? Обяснявам набързо. Напоследък много взех да снимам абитуриентки. Не че се оплаквам де… Тази година на една от абитуриентските вечери в София взех и се замислих: „Абе аз хубаво снимам момичетата, ама мен кой ще ми направи някой фотос, ей така поне за профилна снимка да има, дето се вика“. Още на следващата вечер се включи брат ми, който успя да ми направи някой кадър. Едва когато ми се наложи да позирам малко разбрах колко е сложно. Действително има хора, на които им се отдава – случи ми се при няколко девойки до момента – още не съм вдигнал фотоапарата и те вече са извили кръшната си снага на всякакви умопомрачителни градуси. При мен обаче не беше така – при най-малкия опит да разчупя кадъра ми ставаше смешно и опорочавах нещата. Добре че не реших да си вадя хляба с моден бизнес, че щях да ходя по-гладен и от лекарите… Скоро след въпросните пробни снимки се събрахме на по бира с няколко приятели фотографи и подхвърлих идеята да си направим малко снимки на нас самите, а не само да тичаме по фусти… Идеята беше колективно одобрена и насрочихме дата и място за събитието. Главният герой от първото ходене на Бузлуджа И.Й. предложи моята скромна личност да играе ролята на водещ модел в своеобразната фотосесия с докторски привкус по случай скорошното ми започване на работа в болницата. За арена на събитието съвсем тематично беше избрана Докторската градина. В уречения ден и час се събрахме с И.Й и В.С., а малко по-късно се присъедини и брат ми, за да допълни творческия квартет. Без много бавене шоуто започна – насред градината под жаркото слънце започнах да се чекна, а тримата около мен влязоха в синхрон. Единият снимаше, другият държеше външната светкавица с дистанционно задействане, а третият въртеше рефлектора – абе професионална работа! Започнахме да привличаме погледите на минувачите, особено когато съвсем спокойно групом нагазихме в тревните площи. Най-интересният момент безспорно беше, когато дойде време да сложа престилката – творческият процес продължи в същия дух, но мен вече ме избиваше на смях, гледайки как се трупат бабите по пътеката. 🙂 Една възрастна дама едва не избута едно моме от пейката, което кротко си слушаше музика от телефона и се правеше, че чете книжка, макар и от време на време да хвърляше по някой поглед на случващото се. „Аз тука само да видя доктора за малко“ – каза бабата и се настани спокойно на пейката с голяма усмивка на лицето. Помислих си „Ето ти една положителна черта на професията – жените те харесват независимо от това дали са на 22 или на 82 години“. 😀 Понаправихме малко снимки, някои от които излязоха доста добре. Шедьоврите обаче се оказаха черно-белите кадри, дело на В.С., който е ненадминат в черно-бялата конверсия. Всичко завърши на масата с халби в ръка, където започна подготовката за следващите снимки… А те не закъсняха много. Две седмици по-късно отново се събрахме. Този път вместо един фотограф повече имаше още един модел – големият И.Д., участник в творческата експедиция на Бузлуджа през месец януари тази година. Тук разбира се падна и много смях, така че сериозните кадри се брояха на пръсти. Важното от цялата работа беше, че и ние останахме с някоя хубава снимка за спомен, няма само мацките да се радват…
*
*
*
*
*
*
*
*
*
*
*
*
*
Специални благодарности на моите фотографи – Т.М., И.Й. и В.С., които запечатаха тези уникални моменти! 🙂